Какво е музиката? За мен, тя е нещо повече от мелодия, която си тананикам понякога. Музиката е език, настроение, а за някои дори и начин на живот. Музиката е универсален способ за комуникация.
Повечето хора си имат любим стил музика, с който се идентифицират. Той е израз на вътрешните нагласи към света и почти винаги огледало на тяхната душевност. Независимо дали съответната музика има текст или не, тя създава или носи определени послания. Винаги, когато чуя балада, тя ще ми носи своето меланхолично настроение. Чуя ли класическа музика – се възхищавам на човешкия талант да създава. Бих могла да преведа още безброй такива примери, но не са важни те, а това, че всеки открива частица от себе си в музиката.
Не бих могла да поставя себе си само в един стил, тъй като стиловете са разнообразни колкото и човешките настроения. Това от своя страна позволява музиката да бъде използвана за комуникация. Независимо човекът, който стои срещу нас и това колко ни познава или не, той/ тя би могъл да усети настроението ни според музиката, която слушаме. Весели, тъжни, напрегнати – няма значение колко добре прикриваме себе си, музиката е огледало на душата и понякога дори на културата ни.
Само ако погледнем българския фолклор, ще открием музика – копие на историята ни. Хора, ръченици, бавни песни – всички те са израз на моментното състояние на човек. Той е искал да го изрази по някакъв начин и го е направил. Това, че и други са започнали да пеят, танцуват или просто да си припяват мелодиите е израз на сходни душевни състояния. Какъв по-добър пример за комуникация?
С помощ от музиката, хората си комуникират с велики личности като Моцарт, Бах и т.н. И това само в класическата музика, а колко други такива аргументи бихме могли да намерим? Моят отговор е много. Днес, знаем за много хора, които са оставили своя отпечатък върху историята, знаем и каква музика са слушали те. Когато се оприличаваме с тях, можем просто да си пуснем същата музика.
Много често се случва да чуем от приятели ( и самата аз съм го казвала), че някоя песен е написана „за тях”. Това в никакъв случай не е така, но тази музика докосва вътрешното Аз и ни доближава до артистите. Понякога дори ни кара да си кажем – ето, независимо, че е известен и той се чувства като мен. Единствената разлика е, че някой е съчетал точната мелодия и текст.
Изложеното до тук не обръща голямо внимание на текст, защото според мен, той не е определящ. Мелодията тази, която носи посланието. Независимо какъв език говорим или къде сме, чисто географски, ние комуникираме с други култури, личности и дори цели епохи благодарение на музиката.
В обобщение мога само да припомня историята за Вавилонската кула. Хората все още говорели един език и искали да достигнат боговете. Те от своя страна се ядосали и наказали да говорят различни езици, за да не се разбират. Но боговете са забравили съществуването на музиката. Тя е била, е и ще бъде универсален начин за комуникация между хората.
Повечето хора си имат любим стил музика, с който се идентифицират. Той е израз на вътрешните нагласи към света и почти винаги огледало на тяхната душевност. Независимо дали съответната музика има текст или не, тя създава или носи определени послания. Винаги, когато чуя балада, тя ще ми носи своето меланхолично настроение. Чуя ли класическа музика – се възхищавам на човешкия талант да създава. Бих могла да преведа още безброй такива примери, но не са важни те, а това, че всеки открива частица от себе си в музиката.
Не бих могла да поставя себе си само в един стил, тъй като стиловете са разнообразни колкото и човешките настроения. Това от своя страна позволява музиката да бъде използвана за комуникация. Независимо човекът, който стои срещу нас и това колко ни познава или не, той/ тя би могъл да усети настроението ни според музиката, която слушаме. Весели, тъжни, напрегнати – няма значение колко добре прикриваме себе си, музиката е огледало на душата и понякога дори на културата ни.
Само ако погледнем българския фолклор, ще открием музика – копие на историята ни. Хора, ръченици, бавни песни – всички те са израз на моментното състояние на човек. Той е искал да го изрази по някакъв начин и го е направил. Това, че и други са започнали да пеят, танцуват или просто да си припяват мелодиите е израз на сходни душевни състояния. Какъв по-добър пример за комуникация?
С помощ от музиката, хората си комуникират с велики личности като Моцарт, Бах и т.н. И това само в класическата музика, а колко други такива аргументи бихме могли да намерим? Моят отговор е много. Днес, знаем за много хора, които са оставили своя отпечатък върху историята, знаем и каква музика са слушали те. Когато се оприличаваме с тях, можем просто да си пуснем същата музика.
Много често се случва да чуем от приятели ( и самата аз съм го казвала), че някоя песен е написана „за тях”. Това в никакъв случай не е така, но тази музика докосва вътрешното Аз и ни доближава до артистите. Понякога дори ни кара да си кажем – ето, независимо, че е известен и той се чувства като мен. Единствената разлика е, че някой е съчетал точната мелодия и текст.
Изложеното до тук не обръща голямо внимание на текст, защото според мен, той не е определящ. Мелодията тази, която носи посланието. Независимо какъв език говорим или къде сме, чисто географски, ние комуникираме с други култури, личности и дори цели епохи благодарение на музиката.
В обобщение мога само да припомня историята за Вавилонската кула. Хората все още говорели един език и искали да достигнат боговете. Те от своя страна се ядосали и наказали да говорят различни езици, за да не се разбират. Но боговете са забравили съществуването на музиката. Тя е била, е и ще бъде универсален начин за комуникация между хората.
