Моят ден

Какво е денят? Една малка, но изключително важна частица от нашия живот. В него всяка личност отразява своите мечти и желания. Желания за едно по-добро бъдеще, което ни предоставя неограничени възможности да осъществим мечтите си. Но не една и две истории са ни поучили, че когато човек реализира мечтите си, те от своя страна го унищожават, за това няма и пълно щастие…Това може би е и причината денят да е низ от нашите успехи и неуспехи, което не би трябвало да ни притеснява, а само да ни уверява, че наистина сме живи.
Всеки ден от живота ми е различен и изпълнен с весели и тъжни моменти, но именно това ми е помогнало да се превърна в тази силна и упорита личност, която съм сега.
Макар всеки път, когато някой ме попита как е минал денят ми да свеждам отговора си до това, колко е трудно и в същото време еднообразно ежедневието ми, аз вярвам в новото начало, което поставям всеки ден. В почти всички световни култури, денят с неговата основна асоциация – слънцето, са символи на светлината, на раждането на нещо ново, чисто или просто на живота. В Египетската митология например върховният бог Ра (богът на слънцето) се свързва изцяло с образа на деня и светлото начало. В други митологии, денят е символ на по-добрата част от човешката душа. Но всички тези появи макар и под различна форма на образа на деня, говорят само за едно – за човека, деня не е просто няколко часа от денонощието ,а нещо много по-важно…
Моят ден е една непрестанна изненада. Въпреки че повечето от времето си прекарвам затворена в някоя стая – работя или уча, аз се старая да се радвам на всеки един миг от светлата част на денонощието. И повярвайте това не е лесно! Съвременните хора сме подчинили дните от живота си на материалните ценности и сме спрели да се радваме на онези малки неща ,които без много усилия от наша страна могат да ни направят щастливи. Колко от нас се радват на детските усмивки, на цветята в парка или просто на пеещите птици? Малко! …А замисляли ли сте се защо е така? Аз самата до скоро не бях обърнала внимание на тези “малки” неща. Но според мен, в забързаното си ежедневие ние пропускаме основното предназначение на деня и сме принизили всички онези духовни възможности, които той ни предоставя до битово-материалните неща от живота си.
В този ред на мисли е много трудно да опиша един ден от моя живот, защото в мен започва да се бори желанието да опиша мечтания ден, но оглеждайки се около себе си осъзнавам, че съм в реалността. За мен е по-добре бързо да възприема реалния свят с неговите материални форми, за да не последвам участта на някои от най-великите български поети като Димчо Дебелянов например. От неговите творби разбира ме, че той е бил в почти постоянен конфликт с реалността. За символиста, действителността на деня е изживяна като нещо страшно и ужасно. От друга страна държа да отбележа ,че далеч не се сравнявам по творчески способности с Дебелянов, а го разглеждам в аспекта на неговата житейска съдба. Но човекът и неговата уникална личност са така устроени, че винаги да търси и желае недостижимото. Поради тази причина и аз не мога да се примиря, че моят ден в мечтите и този в реалността няма никога да се препокрият. Реалността е такава каквато я създадем. Ето че сме 21 век, а вместо да сме променили живота си към добро, ние сме успели да се отдалечим максимално един от друг. Свързваме деня с работата, която ни очаква, с задачите, които трябва да изпълним. По този начин денят минава незабелязано покрай нас без да сме успели да се порадваме истински на поне един лъч слънчева светлина, решил да се закача с лицето ни, защото сме се скрили зад черните очила на нашето ежедневие. Не виждаме, а и не искаме да погледнем нещо извън обхвата на нашето си мини общество, защото ни е страх да се срещнем с един различен от нашия живот. Това не е присъда и никой не е поставил ограничение на това как да живеем. За това аз искам да създам моя ден светъл, да поглеждам с гордо вдигната глава света и да вярвам в това, че мен ме очаква същото светло бъдеще, Защо ли?!?Моят ден не може да е само един, тъй като ние младите хора сме творци на своето бъдеще и на това на страната си. Нашите дни трябва да са много, за да можем да не ограничаваме своя размах в създаването на едно по-добро и по-красиво утре за нас и тези след нас в България. И един ден когато ни попитат за нашия ден ще можем с гордост да кажем, че той всъщност е бил цял живот!

Ценност

Какво означава думата “ценност”?Ако се допитаме до тълковния речник, ще открием, че тя се използва със значението на нещо стойностно и значимо, но в никакъв случай това не са пари. В някои от следващите си значения думата би могла да се използва и като духовни придобивки и дадености на едно общество. Но в крайна сметка значението на тази дума е променяно от всеки човек.
В ежедневието ,често употребяваме и слагаме етикет “ценно” на едно или друго нещо и макар без да осъзнаваме превръщаме материалното в наша ценност. Разбира се, не бих могла да сложа обществото ,като цяло, под един общ знаменател. Със сигурност ще има хора, които четейки, този текст биха си казали “Това не се отнася за мен! Аз знам кое е ценното в моя живот!” ….И дано е така! Защото аз поглеждам дома си и виждам, че съм станала роб на вещите…Има неща, за които бих казала, образно разбира се, че не мога да живея без тях и те са ценни за мен, но всички те са предмети.
Ако седна да разговарям с някого никога не бих пропуснала да спомена семейството като върховна ценност, но в забързаното ежедневие всички ние, хората на съвременното общество, забравяме да търсим и да ценим наистина стойностните неща в живота. Макар всичко това да звучи много тривиално, това е истината и никой не може да избяга от нея…..Всеки ден пропускаме да се порадваме на ценните и кратки мигове със семейството или с близък човек, да речем защото някой ни е ядосал в училище или на работното ни място. Не отиваме на изложба, театър или кино, защото си намираме друга работа, която много често е свързана с лежането пред телевизора. Или не забелязваме усмивката или жеста, направен за нас. За ценност приемам и възпитанието, което трябва да се даде на всеки индивид в началните ми години.
В крайна сметка, обаче се наблюдава един парадокс, а именно, че колкото повече се говори за ценностната система на обществото и в частност на младите хора, толкова повече тя се изражда. Като бих искала да се спра на един конкретен пример. Не малко са държавните, неправителствените и какви ли още не организации, които след няколкото случая на агресия между младежи вдигнаха голям шум, за това кой е виновен. Вината се хвърляше на учителите, които не забелязвали отчаяните ”викове” на децата в оценките, на средата …
Никой не се опитита да седне на една маса с няколко младежа и просто да си поговори с тях. Мога да кажа със сигурност, че макар да се провеждат толкова много срещи, за да се изяснят проблемите на съвременните младежи, всяка една завършва по един и същ начин. Възрастните започват да говорят и говорят и в момента, когато някой млад човек се опита да каже нещо върху него скачат същите тези загрижени младежта хора, обяснявайки че нещо не разбира и че неговите проблеми са малки проблеми. Накрая срещата приключва, хората се разотиват, пишат се проекти и се финансират едни или други програми насочени към младите хора, но те единствено остават нечути …Странно, защото днешните възрастни са вчерашните деца и малко или много са били със същите проблеми. Все пак ние, така нареченото “Бъдеще на България” сме просто умалени копия на по-големите от нас. И ако при нас думата “ценност” е започнала да губи своята конкретност, може би трябва да потърсим началото на това още при своите родители. А за да възобновим духовните измерения на ценностите, просто да го направим заедно, без да се разделяме на възрасти, защото в крайна сметка всеки един от нас иска едно също…да докаже себе си. По-добре да го правим без да си създаваме измислени кумири и идеали, ние просто сме такива каквито са нашите ценности.