Какво означава думата “ценност”?Ако се допитаме до тълковния речник, ще открием, че тя се използва със значението на нещо стойностно и значимо, но в никакъв случай това не са пари. В някои от следващите си значения думата би могла да се използва и като духовни придобивки и дадености на едно общество. Но в крайна сметка значението на тази дума е променяно от всеки човек.
В ежедневието ,често употребяваме и слагаме етикет “ценно” на едно или друго нещо и макар без да осъзнаваме превръщаме материалното в наша ценност. Разбира се, не бих могла да сложа обществото ,като цяло, под един общ знаменател. Със сигурност ще има хора, които четейки, този текст биха си казали “Това не се отнася за мен! Аз знам кое е ценното в моя живот!” ….И дано е така! Защото аз поглеждам дома си и виждам, че съм станала роб на вещите…Има неща, за които бих казала, образно разбира се, че не мога да живея без тях и те са ценни за мен, но всички те са предмети.
Ако седна да разговарям с някого никога не бих пропуснала да спомена семейството като върховна ценност, но в забързаното ежедневие всички ние, хората на съвременното общество, забравяме да търсим и да ценим наистина стойностните неща в живота. Макар всичко това да звучи много тривиално, това е истината и никой не може да избяга от нея…..Всеки ден пропускаме да се порадваме на ценните и кратки мигове със семейството или с близък човек, да речем защото някой ни е ядосал в училище или на работното ни място. Не отиваме на изложба, театър или кино, защото си намираме друга работа, която много често е свързана с лежането пред телевизора. Или не забелязваме усмивката или жеста, направен за нас. За ценност приемам и възпитанието, което трябва да се даде на всеки индивид в началните ми години.
В крайна сметка, обаче се наблюдава един парадокс, а именно, че колкото повече се говори за ценностната система на обществото и в частност на младите хора, толкова повече тя се изражда. Като бих искала да се спра на един конкретен пример. Не малко са държавните, неправителствените и какви ли още не организации, които след няколкото случая на агресия между младежи вдигнаха голям шум, за това кой е виновен. Вината се хвърляше на учителите, които не забелязвали отчаяните ”викове” на децата в оценките, на средата …
Никой не се опитита да седне на една маса с няколко младежа и просто да си поговори с тях. Мога да кажа със сигурност, че макар да се провеждат толкова много срещи, за да се изяснят проблемите на съвременните младежи, всяка една завършва по един и същ начин. Възрастните започват да говорят и говорят и в момента, когато някой млад човек се опита да каже нещо върху него скачат същите тези загрижени младежта хора, обяснявайки че нещо не разбира и че неговите проблеми са малки проблеми. Накрая срещата приключва, хората се разотиват, пишат се проекти и се финансират едни или други програми насочени към младите хора, но те единствено остават нечути …Странно, защото днешните възрастни са вчерашните деца и малко или много са били със същите проблеми. Все пак ние, така нареченото “Бъдеще на България” сме просто умалени копия на по-големите от нас. И ако при нас думата “ценност” е започнала да губи своята конкретност, може би трябва да потърсим началото на това още при своите родители. А за да възобновим духовните измерения на ценностите, просто да го направим заедно, без да се разделяме на възрасти, защото в крайна сметка всеки един от нас иска едно също…да докаже себе си. По-добре да го правим без да си създаваме измислени кумири и идеали, ние просто сме такива каквито са нашите ценности.
В ежедневието ,често употребяваме и слагаме етикет “ценно” на едно или друго нещо и макар без да осъзнаваме превръщаме материалното в наша ценност. Разбира се, не бих могла да сложа обществото ,като цяло, под един общ знаменател. Със сигурност ще има хора, които четейки, този текст биха си казали “Това не се отнася за мен! Аз знам кое е ценното в моя живот!” ….И дано е така! Защото аз поглеждам дома си и виждам, че съм станала роб на вещите…Има неща, за които бих казала, образно разбира се, че не мога да живея без тях и те са ценни за мен, но всички те са предмети.
Ако седна да разговарям с някого никога не бих пропуснала да спомена семейството като върховна ценност, но в забързаното ежедневие всички ние, хората на съвременното общество, забравяме да търсим и да ценим наистина стойностните неща в живота. Макар всичко това да звучи много тривиално, това е истината и никой не може да избяга от нея…..Всеки ден пропускаме да се порадваме на ценните и кратки мигове със семейството или с близък човек, да речем защото някой ни е ядосал в училище или на работното ни място. Не отиваме на изложба, театър или кино, защото си намираме друга работа, която много често е свързана с лежането пред телевизора. Или не забелязваме усмивката или жеста, направен за нас. За ценност приемам и възпитанието, което трябва да се даде на всеки индивид в началните ми години.
В крайна сметка, обаче се наблюдава един парадокс, а именно, че колкото повече се говори за ценностната система на обществото и в частност на младите хора, толкова повече тя се изражда. Като бих искала да се спра на един конкретен пример. Не малко са държавните, неправителствените и какви ли още не организации, които след няколкото случая на агресия между младежи вдигнаха голям шум, за това кой е виновен. Вината се хвърляше на учителите, които не забелязвали отчаяните ”викове” на децата в оценките, на средата …
Никой не се опитита да седне на една маса с няколко младежа и просто да си поговори с тях. Мога да кажа със сигурност, че макар да се провеждат толкова много срещи, за да се изяснят проблемите на съвременните младежи, всяка една завършва по един и същ начин. Възрастните започват да говорят и говорят и в момента, когато някой млад човек се опита да каже нещо върху него скачат същите тези загрижени младежта хора, обяснявайки че нещо не разбира и че неговите проблеми са малки проблеми. Накрая срещата приключва, хората се разотиват, пишат се проекти и се финансират едни или други програми насочени към младите хора, но те единствено остават нечути …Странно, защото днешните възрастни са вчерашните деца и малко или много са били със същите проблеми. Все пак ние, така нареченото “Бъдеще на България” сме просто умалени копия на по-големите от нас. И ако при нас думата “ценност” е започнала да губи своята конкретност, може би трябва да потърсим началото на това още при своите родители. А за да възобновим духовните измерения на ценностите, просто да го направим заедно, без да се разделяме на възрасти, защото в крайна сметка всеки един от нас иска едно също…да докаже себе си. По-добре да го правим без да си създаваме измислени кумири и идеали, ние просто сме такива каквито са нашите ценности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар