Какво е денят? Една малка, но изключително важна частица от нашия живот. В него всяка личност отразява своите мечти и желания. Желания за едно по-добро бъдеще, което ни предоставя неограничени възможности да осъществим мечтите си. Но не една и две истории са ни поучили, че когато човек реализира мечтите си, те от своя страна го унищожават, за това няма и пълно щастие…Това може би е и причината денят да е низ от нашите успехи и неуспехи, което не би трябвало да ни притеснява, а само да ни уверява, че наистина сме живи.
Всеки ден от живота ми е различен и изпълнен с весели и тъжни моменти, но именно това ми е помогнало да се превърна в тази силна и упорита личност, която съм сега.
Макар всеки път, когато някой ме попита как е минал денят ми да свеждам отговора си до това, колко е трудно и в същото време еднообразно ежедневието ми, аз вярвам в новото начало, което поставям всеки ден. В почти всички световни култури, денят с неговата основна асоциация – слънцето, са символи на светлината, на раждането на нещо ново, чисто или просто на живота. В Египетската митология например върховният бог Ра (богът на слънцето) се свързва изцяло с образа на деня и светлото начало. В други митологии, денят е символ на по-добрата част от човешката душа. Но всички тези появи макар и под различна форма на образа на деня, говорят само за едно – за човека, деня не е просто няколко часа от денонощието ,а
нещо много по-важно…
Моят ден е една непрестанна изненада. Въпреки че повечето от времето си прекарвам затворена в някоя стая – работя или уча, аз се старая да се радвам на всеки един миг от светлата част на денонощието. И повярвайте това не е лесно! Съвременните хора сме подчинили дните от живота си на материалните ценности и сме спрели да се радваме на онези малки неща ,които без много усилия от наша страна могат да ни направят щастливи. Колко от нас се радват на детските усмивки, на цветята в парка или просто на пеещите птици? Малко! …А замисляли ли сте се защо е така? Аз самата до скоро не бях обърнала внимание на тези “малки” неща. Но според мен, в забързаното си ежедневие ние пропускаме основното предназначение на деня и сме принизили всички онези духовни възможности, които той ни предоставя до битово-материалните неща от живота си.
В този ред на мисли е много трудно да опиша един ден от моя живот, защото в мен започва да се бори желанието да опиша мечтания ден, но оглеждайки се около себе си осъзнавам, че съм в реалността. За мен е по-добре бързо да възприема реалния свят с неговите материални форми, за да не последвам участта на някои от най-великите български поети като Димчо Дебелянов например. От неговите творби разбира ме, че той е бил в почти постоянен конфликт с реалността. За символиста, действителността на деня е изживяна като нещо страшно и ужасно. От друга страна държа да отбележа ,че далеч не се сравнявам по творчески способности с Дебелянов, а го разглеждам в аспекта на неговата житейска съдба. Но човекът и неговата уникална личност са така устроени, че винаги да търси и желае недостижимото. Поради тази причина и аз не мога да се примиря, че моят ден в мечтите и този в реалността няма никога да се препокрият. Реалността е такава каквато я създадем. Ето че сме 21 век, а вместо да сме променили живота си към добро, ние сме успели да се отдалечим максимално един от друг. Свързваме деня с работата, която ни очаква, с задачите, които трябва да изпълним. По този начин денят минава незабелязано покрай нас без да сме успели да се порадваме истински на поне един лъч слънчева светлина, решил да се закача с лицето ни, защото сме се скрили зад черните очила на нашето ежедневие. Не виждаме, а и не искаме да погледнем нещо извън обхвата на нашето си мини общество, защото ни е страх да се срещнем с един различен от нашия живот. Това не е присъда и никой не е поставил ограничение на това как да живеем. За това аз искам да създам моя ден светъл, да поглеждам с гордо вдигната глава света и да вярвам в това, че мен ме очаква същото светло бъдеще, Защо ли?!?Моят ден не може да е само един, тъй като ние младите хора сме творци на своето бъдеще и на това на страната си. Нашите дни трябва да са много, за да можем да не ограничаваме своя размах в създаването на едно по-добро и по-красиво утре за нас и тези след нас в България. И един ден когато ни попитат за нашия ден ще можем с гордост да кажем, че той всъщност е бил цял живот!
Всеки ден от живота ми е различен и изпълнен с весели и тъжни моменти, но именно това ми е помогнало да се превърна в тази силна и упорита личност, която съм сега.
Макар всеки път, когато някой ме попита как е минал денят ми да свеждам отговора си до това, колко е трудно и в същото време еднообразно ежедневието ми, аз вярвам в новото начало, което поставям всеки ден. В почти всички световни култури, денят с неговата основна асоциация – слънцето, са символи на светлината, на раждането на нещо ново, чисто или просто на живота. В Египетската митология например върховният бог Ра (богът на слънцето) се свързва изцяло с образа на деня и светлото начало. В други митологии, денят е символ на по-добрата част от човешката душа. Но всички тези появи макар и под различна форма на образа на деня, говорят само за едно – за човека, деня не е просто няколко часа от денонощието ,а
нещо много по-важно…Моят ден е една непрестанна изненада. Въпреки че повечето от времето си прекарвам затворена в някоя стая – работя или уча, аз се старая да се радвам на всеки един миг от светлата част на денонощието. И повярвайте това не е лесно! Съвременните хора сме подчинили дните от живота си на материалните ценности и сме спрели да се радваме на онези малки неща ,които без много усилия от наша страна могат да ни направят щастливи. Колко от нас се радват на детските усмивки, на цветята в парка или просто на пеещите птици? Малко! …А замисляли ли сте се защо е така? Аз самата до скоро не бях обърнала внимание на тези “малки” неща. Но според мен, в забързаното си ежедневие ние пропускаме основното предназначение на деня и сме принизили всички онези духовни възможности, които той ни предоставя до битово-материалните неща от живота си.
В този ред на мисли е много трудно да опиша един ден от моя живот, защото в мен започва да се бори желанието да опиша мечтания ден, но оглеждайки се около себе си осъзнавам, че съм в реалността. За мен е по-добре бързо да възприема реалния свят с неговите материални форми, за да не последвам участта на някои от най-великите български поети като Димчо Дебелянов например. От неговите творби разбира ме, че той е бил в почти постоянен конфликт с реалността. За символиста, действителността на деня е изживяна като нещо страшно и ужасно. От друга страна държа да отбележа ,че далеч не се сравнявам по творчески способности с Дебелянов, а го разглеждам в аспекта на неговата житейска съдба. Но човекът и неговата уникална личност са така устроени, че винаги да търси и желае недостижимото. Поради тази причина и аз не мога да се примиря, че моят ден в мечтите и този в реалността няма никога да се препокрият. Реалността е такава каквато я създадем. Ето че сме 21 век, а вместо да сме променили живота си към добро, ние сме успели да се отдалечим максимално един от друг. Свързваме деня с работата, която ни очаква, с задачите, които трябва да изпълним. По този начин денят минава незабелязано покрай нас без да сме успели да се порадваме истински на поне един лъч слънчева светлина, решил да се закача с лицето ни, защото сме се скрили зад черните очила на нашето ежедневие. Не виждаме, а и не искаме да погледнем нещо извън обхвата на нашето си мини общество, защото ни е страх да се срещнем с един различен от нашия живот. Това не е присъда и никой не е поставил ограничение на това как да живеем. За това аз искам да създам моя ден светъл, да поглеждам с гордо вдигната глава света и да вярвам в това, че мен ме очаква същото светло бъдеще, Защо ли?!?Моят ден не може да е само един, тъй като ние младите хора сме творци на своето бъдеще и на това на страната си. Нашите дни трябва да са много, за да можем да не ограничаваме своя размах в създаването на едно по-добро и по-красиво утре за нас и тези след нас в България. И един ден когато ни попитат за нашия ден ще можем с гордост да кажем, че той всъщност е бил цял живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар