Преди време, с излизането на филма „300” започнаха ужасни спорове на тема оригинала на песента „Зайди, зайди ясно слънце”. Скандалите бяха грандиозни, но може би най-голямо доказателство за тези спорове можем да намерим в Интернет и по-специално в www.youtupe.com. Не обърнах внимание на случващото се, защото за такива спорове слушаме всеки ден било то за това, че Александър Велики и дори Кирил и Медоти са македонци.
Наложи ми се да търся една българска народна песен в Интернет и я намерих в същия сайт. Но това беше най-малкото, което намерих...
Съветвам ви да погледнете коментари пид песни като „Назад, назад моме Калино”, „Ах, къде е мойто либе”, "Йовано, Йованке" и т.н.
Аз попаднах на хиляди македонци, българи и дори гърци, които спорят на тема – национална музика. Най-печалното в цялата картинка не е споренето, а тона, с който става това. Съседни държави си разменят обиди на какви ли не езици. Най- впечатляващото е, че често всеки пише на своя език и всички се разбират. Според мен това е показателна за близост в културите и по-специално в националната музика. Държави, които без съмнение са част от Балканите, споделящи обща съдба в голяма част от историята си. Неща, за които трябва да се гордее всяка една от тях. В началото, когато започнах да чета коментарите и аз самата се ядосах, защото има невероятни мнения много далеч от истината за историята. Тогава обаче се замислих – чия истина? Означава ли, че хората в България учейки една история, Македония или Гърция учат друга? Знам, звучи парадоксално, че може да съществува повече от една история, но явно е така... Иначе не си обеснявам злобните споровете, които се
водят.
Вместо да изпитваме чувства на задоволство и превъзходство за уникалната смесица от култури, която имат Балканите, ние ще се изтрепем. Не виждам смисъл. Всъщност има смисъл – подкрепяме с доказателства тезата, че на Балканите се намират страните от трети свят на Европа. Трябва ли да се гордеем с това?
Наложи ми се да търся една българска народна песен в Интернет и я намерих в същия сайт. Но това беше най-малкото, което намерих...
Съветвам ви да погледнете коментари пид песни като „Назад, назад моме Калино”, „Ах, къде е мойто либе”, "Йовано, Йованке" и т.н.
Аз попаднах на хиляди македонци, българи и дори гърци, които спорят на тема – национална музика. Най-печалното в цялата картинка не е споренето, а тона, с който става това. Съседни държави си разменят обиди на какви ли не езици. Най- впечатляващото е, че често всеки пише на своя език и всички се разбират. Според мен това е показателна за близост в културите и по-специално в националната музика. Държави, които без съмнение са част от Балканите, споделящи обща съдба в голяма част от историята си. Неща, за които трябва да се гордее всяка една от тях. В началото, когато започнах да чета коментарите и аз самата се ядосах, защото има невероятни мнения много далеч от истината за историята. Тогава обаче се замислих – чия истина? Означава ли, че хората в България учейки една история, Македония или Гърция учат друга? Знам, звучи парадоксално, че може да съществува повече от една история, но явно е така... Иначе не си обеснявам злобните споровете, които се
водят.Вместо да изпитваме чувства на задоволство и превъзходство за уникалната смесица от култури, която имат Балканите, ние ще се изтрепем. Не виждам смисъл. Всъщност има смисъл – подкрепяме с доказателства тезата, че на Балканите се намират страните от трети свят на Европа. Трябва ли да се гордеем с това?
